Преподаватели и служители

АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ КИРИЙ

Представяне

(18.04.1940 г., с. Костел, Великотърновско) – машинен инженер, професор, д-р инженер. Завършва ВМЕИ-София през 1966 г., специалност топлотехника. Специализира измерване и анализ на случайни процеси в Москва (1973) и Холандия (1978). Защитава дисертация (д-р инженер) на тема: “Управление на разхода на топлина в топлофикационни системи” (ВМЕИ София,1979 г).

Професионалната си дейност започва като стажант – асистент в ВМЕИ – София през 1966 г., асистент от 1967 г., доцент по контролноизмервателна техника в катедра ТЯЕ от 1984 г., професор по “Автоматизирани системи за обработка на информация и управление на топлинни процеси” от 2001 г.

Основни области на научна и преподавателска дейност

Топлотехнически измервания, уреди и системи; анализ, оптимизация и управление на технологични процеси на топло снабдителни системи и топлоенергийни обекти; автоматично регулиране и управление на топлинни процеси; системи за мониторинг и управление на топлинни процеси. Автор на 115 публикации, от тях 55 в списания и сборници, 60 – доклади на конференции (на български, руски и английски език). Учебни издания: “Измерване на топлинни, хидравлични и механични величини” (1979 г.), “Справочник по отопление и вентилация” – I част (1990, в съавт.) Зам. декан по НИР на ЕМФ (1987-93 г.). Ръководител на катедра “Топло и ядрена енергетика” от 1995г. до 1999 г., Декан на ЕМФ от 1999 г. до 2005. Участва в разработването на осем международни проекта, финансирани по PHARE, Световната банка, пета рамкова спогодба, UNIDO.

Експертни възможности

измерване и управление на технологични процеси в топлоенергийни обекти, оптимални експлоатационни режими на топло снабдителни системи; системи за автоматизиране на инженерния труд; възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност на индустриални предприятия. Награди: Значка на КНТПВО “За принос в техническия прогрес” (1974). Отзив за научната му дейност – “Warner S.E., The heat load in district heating systems“, Goteborg, 1984 г.

АСЕН ДИМИТРОВ МИЛЕВ

Представяне:

(19.08.1942 г. с.Чернодъб, област Хасковска), машинен инженер, д-р инженер. Завършил ВМЕИ-София през 1968 г., специалност МАХХП. Защитил е дисертация (д-р инженер) през 1979 г. на тема “математическо моделиране, оптимизация и управление на промишлено- технологични системи. Работил е като научен сътрудник в “Централна лаборатория по автоматизация”, и главен конструктор в НИПКИ “Промишлена енергетика” и в института по “Програмни продукти и системи и управление”. Има 28 публикации в научни конференции в страната и чужбина. Има едно авторско свидетелство за изобретение. Бил е хонорован преподавател в ХТИ-София, катедра “Автоматизация на производството” – (1974-1978г.) и във ВМЕИ-София, катедра “Автоматика и телемеханика” – (1984-1989 г.)

Работил е като преподавател в университета в Алжир – (1979-1982г.) и (1990-1992г.) по дисциплините “Теория на автоматичното управление” и “Автоматизация на производствените процеси в химическата промишленост”. В катедрата работи като инженер от 1997г.

БОНЧО ИВАНОВ ИВАНОВ

Представяне

(11.11.1952 г., Ст. Загора) – машинен инженер, професор, д-р инженер. Завършва ВМЕИ-София през 1977 г., специалност „Топлоенергетика”. Специализира в областта на изгарянето на въглища в кипящ слой в Университета Чинхуа, Пекин през 1990 г., горивни процеси в Брауншвайг през 1987 г. и в Зиген, Германия през 1994 г. Защитава дисертация (д-р инженер) на тема: “Управление на прахоприготвящи системи” (1982 г.). Професионалната си дейност започва като технически ръководител в ТЕЦ “Марица-изток-3” (1977-1978 г.). Научен сътрудник във ВМЕИ от 1982 г., ст. асистент от 1984 г., гл. асистент от 1985 г., доцент по промишлена топлоенергетика от 1990 г., професор по ТЕЦ и ЯЕЦ от 2009 г.

Основни области на научна и преподавателска дейност

Автор на около 150 научни публикации, ръководител и участник в над 90 изследователски и инженерингови договора в страната. Участва в международни изследователски проекти на ЮНИДО, НАТО, CEEPUS, TEMPUS, ЕС и др. по теми в областта на технологии за оползотворяване на твърди горива, снижаване на емисиите от серни и азотни оксиди, повишаване на качеството на учебния процес за енергийни инженерни специалности и др. Изобретение: “Система за автоматично управление на прахоприготвящи системи”. Издадена специализирана учебна литература по: Изгаряне на енергийни горива (2002 г.) и Изгаряне на органични горива и екология (2006 г.). Член на Консултативния съвет по въпросите за ядрената безопасност към АЯР (2003 г.), Зам. Председател на НТС на Енергетиците в България (2012 г.), Чл. кор. на Международната академия на студа в гр. Санкт Петербург, Член на УС на България в Световния енергиен съвет. Заемани административни длъжности в ТУ-София: Ръководител на филиала на ВМЕИ в гр. Раднево (1984-1991 г.), Ръководител на катедра “Топло и ядрена енергетика” (2000 – 2010 г.), Декан на Енергомашиностроителен факултет от 2010 г. до сега.

Експертни възможности

Технологии за подготовката и изгаряне на органични горива, оптимизация на горивни процеси, управление и екологични аспекти при работа на пещи и котли, ефективно използване на топлинната енергия, Топлоелектрически централи, хибридни енергогенериращи системи, организация и системи за съвременно обучение по енергийни специалности във ВУЗ.

Контакти
кабинет 2342
+359 2 965 3294
bibonev@tu-sofia.bg

БОРИСЛАВ ЛЮБЕНОВ АНГЕЛОВ

Представяне

(15.11.1983 г., гр. София) – машинен инженер, главен асистент, д-р инженер. Завършва ТУ-София през 2006 г., специалност “Топло- и ядрена енергетика”, ОКС бакалавър и през 2008 г., специалност “Топлоенергетика”, ОКС магистър. Защитава дисертация на тема: „Изследване на влиянието на различни фактори върху горивния процес в енергийни парогенератори, изгарящи въглища“ (2021 г.). Професионалната си дейност започва в ТУ – София през 2011 г. като инженер, енергетик към катедрата, от 2019 г. е асистент, а от 2021 г. е главен асистент.

Основни области на научна и преподавателска дейност

Енергопреобразуващи технологии и системи; характеристика на енергийни горива и подготовка за изгарянето им; горивни процеси; експлоатация на парогенератори, изгарящи органични горива; топлотехнически измервания в ТЕЦ, емисионен контрол и редукция на вредни вещества изхвърляни от ТЕЦ; парни и газови турбини; експлоатация на ТЕЦ; икономика и мениджмънт на ТЕЦ; ТЕЦ и ЯЕЦ; енергийна техника.
Автор е на 27 публикации в областта на топлоенергетиката и симулационното моделиране на горивни процеси.

Експертни и консултативни възможности

Технологии за подготовка на органични горива за изгаряне; горивни процеси; експлоатационни проблеми на енергийни и промишлени котли; симулационно изследване на технологични процеси в ТЕЦ; екологични задачи и измервания свързани с горивни инсталации; технико – икономически показатели на ТЕЦ.

Контакти:
кабинет 2364
+359 2 965 2245
b_angelov@tu-sofia.bg

БОРИСЛАВ МИТКОВ ИГНАТОВ

Представяне

(24.05.1978 г., гр. Сандански) – машинен инженер, доцент, д-р инженер. Завършва ТУ-София през 2005 г., специалност “Топло- и ядрена енергетика”. Защитава дисертация на тема ” Изследване на процесите в пещните камери при изгаряне на твърди горива с различни характеристики”. Професионалната си дейност започва в ТУ – София през 2008 г. като асистент, от 2013 г. като главен асистент, а от 2021 г. като доцент към катедра “Топлоенергетика и ядрена енергетика” по научната специалност “Енергопреобразуващи технологии и системи”.

Основни области на научна и преподавателска дейност

Eнергопреобразуващи технологии и системи; характеристика на енергийни горива и подготовка за изгарането им; горивни процеси; експлоатация на парогенератори, изгарящи органични горива; топлотехнически измервания в ТЕЦ, топлоснабдяване и газоснабдяване, технологични системи и съоръжения в ТЕЦ и ЯЕЦ, емисионен контрол и редукция на вредни вещества изхвърляни от ТЕЦ. Автор е на 23 публикации в областта на топлоенергетиката и симулационното моделиране на горивни процеси.

Експертни възможности

Симулационно изследване на технологични процеси в ТЕЦ, подготовка и изгаряне на твърди горива, екологични задачи, технико-икономически показатели на ТЕЦ с големи мощности.

Контакти:
кабинет 2364
+359 2 965 2245
b_ignatov@tu-sofia.bg

ВАЛЕНТИН ГЕОРГИЕВ СТАНЧЕВ

Представяне:

(09.04.1944 г. гр. Шумен) – инженер по автоматизация, доцент, д-р инженер. Завършва Политехническия институт в гр. Киев през 1967 г., специалност “Автоматизация на топло- и електроенергийни процеси”. Защитава дисертация (д-р инженер) на тема “Алгоритмизация на управляващите въздействия към блоковете в ТЕЦ” (1987 г.).

Професионалната си дейност започва като научен сътрудник, ръководител сектор “Научно-приложни изследвания в енергетиката” към “Техенерго” EАД – София (1967 – 1979 г.). От 1979 г. е гл. асистент към катедрата, доцент по автоматично управление и регулиране на топлинни и масообменни процеси от 1989 г.

Основни области на научна и преподавателска дейност:

Управление на топлинни процеси; управление и автоматизация на технологични процеси и системи в ТЕЦ; мениджмънт на ТЕЦ; техническа диагностика; експертни системи; размито управление; микропроцесорни устройства; програмно-технически средства за управление. Автор на 72 публикации, отпечатани у нас и в чужбина.

Учебни издания:

“Автоматично управление и регулиране в енергетиката” (ръководство за упражнения) (1990 г., второ издание 1995 г.); “Регулиране и управление на енергийни технологии” (ръководство за лабораторни упражнения) (1998 г. в съавторство); “Управление на процесите в ТЕЦ и ЯЕЦ” (2003 г. в съавторство). Автор на пет изобретения в областта на автоматичното регулиране и електронно измерителните устройства: “Метод и система за регулиране на режима на енергийни системи” (1985 г.) и др. Участва в проект “София” (1984 – 1987 г.) и ръководи два изследователски проекта по НФНИ “Синтез на размити управляваща алгоритми за енергопреобразуващи системи” (1991 – 1994 г.) и “Структурен синтез на функционално дефиниран размит регулатор за енергопреобразуващи системи” (1995 – 1999 г.).

Експертни възможности: автоматично управление и регулиране; управление на процеси в ТЕЦ; размито управление на технологични процеси; експертни системи с размита логика; експертни системи за техническа диагностика; електронни и микропроцесорни измерителни и регулиращи устройства.

ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ ПАЛАЗОВ

инженер по ядрена енергетика, възпитаник на МЕИ – Москва. Работил в катедрата като асистент по дисциплините от направление ядрена енергетика в периода от 1985 до 1994г. Сега работи в САЩ.

ВЛАДИМИР АСЕНОВ ВЕЛЕВ

ГАРАБЕД САХАК МУМДЖИЯН

Представяне:

(16.01.1929г., София) – машинен инженер, професор, д-р инженер, доктор на техническите науки. Завършва ВМЕИ-София през 1954 г. Специализира в реномирани научни центрове в Русия и Германия. Защитава дисертация (д-р инженер) на тема: “Нестационарни процеси в блок котел -турбина” (МЕИ-София, 1961) и докторска дисертация (дтн.) на тема: “Управление на топлоенергопреобразуващи системи” (ВМЕИ-София, 1980г.). Асистент в МЕИ-София от 1954, доцент от 1962, професор по управление на топлоенергийни процеси от 1974, ръководител кат. ТЯЕ (1985-94), Декан на ЕМФ (1978-1985).

Основни области на научна и преподавателска дейност:

Управление и регулиране на топлинни процеси, нестационарни процеси и управление на топлоенергийни обекти, теория на енергопреобразуващи системи. Основоположник на нови научни направления в топлоенергетиката у нас. Автор на 160 научни труда в областта на автоматичното управление в топло-и ядрено енергийни обекти, които са отпечатани в престижни списания и сборници от научни форуми в чужбина и страната, включително на световен и енергиен форум (Председател на секцията “Нови изследвания”, Канада, 1989). Има 8 регистрирани изобретения по автоматизация и управление на топлоенергетиката. Автор на 3 учебни издания по управление и регулиране на топлинни процеси. член на националния комитет по автоматизация.Бил е член на Президиума на ВАК, председател на комисия към ВАК, зам.председател и председател на СНС към ВАК, председател на комисия към фонд “Научни изследвания” към МОНТ и др. член на Националния съвет по енергетика, Американската асоциация на инженерите – енергетици. член на организационни комитети на международни научни форуми. Изнасял е лекционни курсове в Германия, Дания, Югославия, Алжир, Монголия. Експерт на Комитета по енергетика и МОНТ. Награди: Орден “Св.Св.Кирил и Методий”-Iст., златна значка ДКНТП, Юбилеен медал “Сто години от освобождението от България”, Почетен знак на ВМЕИ и др.

Има 20 защитили докторанти и продължава тази дейност заедно с непосредствени теоретични и практически насочени изследвания.

ГЕОРГИ АНАСТАСОВ ГЛУХОВ

Представяне:

(22.05.1936г., Чепеларе) – машинен инженер, доцент, д-р инженер. Завършва МЕИ-София през 1960г., специалност топлотехника. Специализира по парогенератостроене и горивна техника (1967г.) ядрени енергийни съоръжения (1968-1969), топлофизика на ядрени реактори (1983г.) в МЕИ-Москва. Защитава дисертация (д-р инженер) на тема: “Математично моделиране на двуфазни системи със свободно ниво (в съоръжения на АЕЦ)” (1989г.).

Професионалната си дейност започва като конструктор в КЗ “Георги Кирков”-София (1960) и като технолог в ТЕЦ “Перник” (1960-1961г.). Асистент в МЕИ от 1961, доцент по ядрени и енергийни съоръжения от 1990г. Основни области по научна и преподавателска дейност: ядрени енергийни съоръжения, топлофизика на ядрени реактори, моделиране на двуфазни системи, ядрена безопасност, енергопреобразуващи технологии и екология.

Автор на над 55 публикации. Учебни издания: “ядрени енергийни реактори” (1979, 2003г.), “Ръководство за курсово проектиране на ЯЕР” (1990г.), “Основи на ядрената техника” (1975, 1985, 1999г.), “Ядрени реактори и парогенераторни инсталации”(1977,1990, 1999г.).

Член на ФС на ЕМФ от (1992г. до 2001г.), зам.-ръководител катедра (от 1991г. до 1995г.), член на СНС при ВАК по “Енергийни технологии и машини” (от 1992г.). Преподавател от 1988г.(хоноруван и съвместителство) в ПВИ по “Ядрена енергетика” – гр. Козлодуй и София. член на УМС на Обединен технически колеж към ТУ-София от 1987г. и преподавател към същия колеж. Член на консултативния съвет при Комитета за мирно използване на ядрената енергия (по ядрена безопасност от 1991-1997г.) и на Съвет по ядрена безопасност към Агенцията по ядрено регулиране (2002г.).

Участва в изследователски проекти, свързани с развитието и безопасността на АЕЦ “Козлодуй”.

Експертни възможности: ядрена енергетика, ядрени електроцентрали, ядрена безопасност.

ГЕОРГИ ИВАНОВ ПЕТКОВ

ГЕОРГИ РАМПОВ ИВАНОВ

Представяне:

(05.05.1946г., гр. Перник) – машинен инженер, главен асистент. Завършва ТУ-София през 1971г. специалност топлоенергетика. Специализира в Германия в Университета в Карлсруе (1993 и 1996г.).

Професионалната си дейност започва в ТЕЦ “Република”- Перник (1971-1973г.). От 1973г. е научен сътрудник, а от 1983г. асистент в катедрата. Работил е в Либия (1978-1981г.).

Основни области на научна и преподавателска дейност:

Икономика на енергетиката, ТЕЦ, техническа термодинамика и термични машини (във факултет ФаГИО). Автор е на 13 публикации и едно авторско свидетелство. Работил е по един международен проект за развитие на пазара на енергийни услуги и подобряване на енергийната ефективност в Източна Европа. Сертифициран енергиен мениджър (СЕМ) от Американската асоциация на енергийните инженери – Атланта, Джорджия и е неин член. Един от основателите и първи председател на Асоциацията на енергийните инженери в България. Специализирал е неколкократно в Университета в Карлсруе – Германия.

ГЕРГАНА ПЕТРОВА КОЛЕВА

(16.11.1944г., Хасково), старши асистент. Завършила ВМЕИ през 1968г. Постъпила в катедрата през 1973г. като асистент по топлотехника. От 1976г. е старши асистент. Водила е упражнения по топлотехника и по парогенератори в ТЕЦ и ЯЕЦ. Има публикувани 6 научни работи.

ДИМИТЪР ЗЛАТАНОВ УЗУНОВ

Представяне:

(04.09.1932г., с. Габровница, обл. Монтана) – машинен инженер, доцент. Завършва МЕИ-София през 1956г., специалност топлотехника. Специализира парни турбини в чехословакия (1961-1962) и САЩ (1967). Професионалната си дейност започва като инженер в ТЕЦ “Република” и ТЕЦ “София” (1956-1957). Асистент в МЕИ от 1958г., старши асистент от 1961г., ст.преподавател от 1963г., доцент по енергетични машини.

Основни области на научна и преподавателстка дейност:

Топлотехника, топлотехнически измервания, парни и газови турбини (работа с влажна пара), режими на работа на парните турбини, изпарително охлаждане на охлаждащата вода. Автор на 30 публикации в областта на парните турбини, влажната пара и изпарителното охлаждане, отпечатани предимно в годишника на МЕИ и Сп.”Енергетика”.

Учебни издания:

“Топлотехника” (1967, в съавт., 1972, 1978, 1989). “Топлотехника и термични машини (1978), “Ръководство за лабораторни упражнения и курсово проектиране на парни турбини” (1991, в съавт.). Изобретения: “Терморегулатор” (1969), “Метален чувствителен елемент за индивидуален терморегулатор за радиатори”, “Инсталация за превръщане на слънчевата енергия в механична” (1984). Награди: Орден “Св.Св.Кирил и Методий”- I ст. (1972).

ЕВГЕНИ ИВАНОВ ЕНЧЕВ

машинен инженер, специалност топло и ядрена енергетика, доцент, д-р инженер. Работил в катедрата като н.с. по НИС, асистент и доцент в периода от 1980 до 1990г. Сега работи в Канада.

ЕВГЕНИ ХРИСТОВ ПАНГЕЛОВ

Представяне:

(14.07.1935г., В.Търново – 31.08.1992, София) – машинен инженер, доцент, д-р инженер. Завършва МЕИ-София през 1959г., специалност топлотехника. Специализира в: чехословакия (1969), Енергетически институт – Москва (1965-1966), ВТУ – Магдебург (1972). Защитава дисертация (д-р инженер) на тема: “Върху анализа и синтеза на едномерни системи за автоматично управление във временна област” (1971г.).

Професионалната си дейност започва като старши инженер по контролно-измервателни прибори и автоматика (КИПиА) в ТЕЦ “София “. Внедрява оригинална разработка за автоматична защита срещу изгасване на парните котли при минимален товар. Постъпва в МЕИ-София като асистент (1961), ст.асистент от 1964г., ст.преподавател от 1968г., доцент по автоматично управление на топлинни процеси от 1973г.

Основни области на научна и преподавателска дейност:

Топлотехнически измервания и уреди, инженерни методи за анализ и синтез на сложни динамични системи, прогнозиране, автоматизиране на топлинни процеси, анализ на динамиката на енергетични обекти и процеси. Автор на 50 научни публикации. Има изобретения в областта на методите и системите за регулиране на режима на енергийни системи. Участва в разработването на програмна продукция за анализ и синтез на системи за управление в проект “София.

ЕМАНУИЛ КОНСТАНТИНОВ ЗЪБОВ

Представяне

(19.08.1972 г., гр. София) – машинен инженер, асистент. Завършва ТУ-София през 1996 година, специалност “Ядрена енергетика”. Работи в областта на конвенционалната и ядрена енергетика за български и чуждестранни компании, както и по различни проекти. През Декември 2021 започва работа като асистент в катедра Топло- и Ядрена енергетика, специалност Ядрена енергетика.

Основни области на научна и преподавателска дейност

Топлотехнически измервания, оптимизация и управление на технологични процеси на топлоснабдителни системи и топлоенергийни обекти, автоматично регулиране и управление на топлинни процеси, ядрена енергетика, неутронна физика.

Експертни възможности

Измерване и управление на технологични процеси в топлоенергийни обекти, оптимизиране на експлоатационните режими на топлоснабдителни системи.

Контакти:
кабинет 2364
+359 2 965 2297
ezabov@tu-sofia.bg

ИВАЙЛО ТОШКОВ НАЙДЕНОВ

Представяне:

Роден на 26.11.1987 в град Тетевен – магистър машинен инженер. Завършва ТУ-София през 2013 година, специалност Ядрена енергетика. От 2014 г. е редовен докторант, специалност Ядрени енергетични инсталации и уредби, с научен ръководител доц. д-р инж. Калин Филипов. Защитава дисертацията си през 2018 година.

Основни области на интерес:

Ядрени горива и материали, Икономика на ядрената енергетика.

ИВАН АПОСТОЛОВ ЧОРБАДЖИЙСКИ

Представяне:

(25.04.1935г., Гоце Делчев) – машинен инженер, професор, д-р инженер, доктор на техническите науки. Завършва МЕИ-София през 1958г., специалност топлотехника. Специализира като Хумболтов стипендиант във ВТУ – Карлсруе (1966г.) и в ТУ – Брауншвайг (1985г.). Защитава дисертация (д-р инженер) на тема “Механика на смилането на нискокалоричните въглища” (1969г.) и докторска дисертация (д.т.н.) на тема: “Смилане на въглища във вентилаторни мелници” (1978г).

Професионалната си дейност започва като конструктор в КЗ “Г.Кирков” – София през 1958. Асистент в МЕИ – София от 1961, ст.асистент от 1963, ст. преподавател от 1966, доцент от 1973 по промишлена топлоенергетика. Професор по енергийни парогенератори от 1991.

Основни области на научна и преподавателска дейност:

Топлотехника, енергийни парогенератори, смилане на въглища, горивна техника, изгаряне на отпадъци. Принадлежи към научната школа по механична обработка на насипни материали на проф.д-р инж. Ханс Румпф от ВТУ – Карлсруе. Автор на над 100 публикации, 13 от които са отпечатани в чужбина, автор на 6 изобретения.

Учебни издания:

“Промишлена топлоенергетика” (1973), “Енергийни парогенератори” (1983, в съавт.) Изобретения: “Метод и устройство за изгаряне на твърди горива в кипящ слой”, “Метод за изгаряне на нискокалорични въглища”, “Устройство за изгаряне на суспензии от твърди и течни горива”.

Ръководи и участва в редица международни изследователски проекти Зам. ректор на ТУ – София (1992-1993г.). Председател на комисията по технически науки при ВАК (от 1997-2002г.). Член е на СНС при ВАК по “Енергийни технологии и машини ( от 2001г.). Председател на постоянна комисия по Технически науки към Националната агенция за оценка и акредитация към МС (от 2000г.). Член на УС на СУБ и на УС на Българо-германския форум.

Експертни и консултативни възможности:

Горива, горивни баланси, горивна техника, мелници за въглища, изгаряне на отпадъци, парогенератори.

ИВАН КИРИЛОВ ГЕНОВСКИ

Представяне

(21.08.1955 г., гр. Велико Търново) – машинен инженер, доцент, д-р инженер. Завършва ТУ-София през 1980 г., специалност “Топло- и ядрена енергетика”. Специализира приложна математика и информатика в Центъра по приложна математика и информатика при ВМЕИ-София (1980 – 1981 г.). Защитава дисертация (д-р инженер) в ТУ-София през 1990 г. на тема “Моделиране и оценка на показателите за надеждност на топлопреносни мрежи”. Доцент по научната специалност „Топлоснабдяване, газоснабдяване, вентилация, климатизация, акустика и осветителна техника”,  Технически университет – София.

Професионалната си дейност започва в Отоплителна централа гр. Велико Търново (1981-1982 г.), където работи като Ръководител направление “Топлоснабдяване”. Председател на Съвета на директорите на “Топлофикация” – Велико Търново (1998-2000 г.)

От 1982 г. до 1985 г. е редовен аспирант в катедра „Топло и ядрена енергетика”, след което работи като инженер в същата катедра (1985-1987 г.). От 1987 до 1999 г. е назначен последователно за асистент, ст. асистент и  гл. асистент,  а от 1999 г. е избран за доцент в катедра „Топло- и ядрена енергетика”. Зам. Декан на ЕМФ от 2008 г.

Основната преподавателска дейност обхваща  дисциплините „Технологични съоръжения и системи в ТЕЦ и ЯЕЦ”, „Топлоснабдяване и газоснабдяване”, “Селищни газоснабдителни системи”. Автор е на над 70 научни публикации, отпечатани у нас и чужбина в специализирани научни сборници и списания. Автор и съавтор на 2 учебни издания: Ръководство по “Топлоснабдяване , част първа” (1999 г.) и  Ръководство за курсово проектиране по ТЕЦ “ (1999 г.). Ръководител и участник  в изпълнението на над 30 научноизследователски проекти в областта на ТЕЦ, ЯЕЦ и топлоснабдяване.

Основни области на научната дейност

Изследване на режимите на работа на съоръжения и системи в ТЕЦ и ЯЕЦ, моделиране на съоръжения и процеси в енергийни обекти, комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия от ТЕЦ, оптимизация на експлоатационните режими на топлоснабдителни системи, енергийна ефективност на топлоенергийни обекти.

Контакти:
кабинет 2362
+359 2 965 2247
genovski@tu-sofia.bg

ЙОРДАН ЦВЕТКОВ ЙОРДАНОВ

машинен инженер, специалност топло и ядрена енергетика. Работил в катедрата от 1987 до 1990г. като асистент по управление на топлинни процеси в топлоенергийни обекти. Сега работи в ТЕЦ “София”.

КОНСТАНТИН НАЙДЕНОВ ШУШУЛОВ

Представяне:

(26.08.1937, София) – машинен инженер, професор, д-р инженер, доктор на техническите науки. Завършва ВМЕИ – София през 1961г специалност Топлотехника. Специализира в ТУ – Дрезден (1973-1974) и в ядрения център в Карлсруе (1981). Защитава дисертация (д-р инженер) на тема: ” Върху някои проблеми при еднотръбните топлофикационни системи” (1970) и докторска дисертация (д.т.н.)на тема: “Надеждност на топлоснабдителнисистеми (1992).

Професионалната си дейност започва като н-к отдел в ТЕЦ “София” (1961). Инспектор по експлоатацията в Енергийно управление (от 1964г). Асистент в МЕИ-София от 1966г, доцент – от 1975г, професор по термични и ядрени електроцентрали от 1994г. Зам. декан на ЕМФ (1987-1994). Зам. председател на Академичния съвет от 1991-1995г. Ръководител на катедра “Топло и ядрена енергетика” от 1994-1995г.

Декан на ЕМФ от 1995 г. Основни области на научна и преподавателска дейност: топлоенергетика, топлофикация, парогенератори и топлообменни устройства в ЯЕЦ, топлоснабдяване и топлинни мрежи, спомагателни топлоенергийни съоръжения, надеждност в енергетиката.

Автор на над 150 публикации и 3 монографии. Издадената през 1985г книга “Надеждност на топлоснабдителните системи” е преведена през 1988г на немски език. Автор на 3 учебника, ръководство за курсово проектиране, 2 справочника и 5 регистрирани изобретения в областта на ефективното използване на енергията.

Учебни издания:

“Кондензационни уредби ” (1973), “Спомагателни топлоенергийни съоръжения” (1974), “Ръководство за проектиране на ТЕЦ , ЯЕЦ и топлинни мрежи” (1978).

Създател на национална школа по надеждност в енергетиката. Инициатор на национални конференции с международно участие по надеждност в енергетиката. Ръководи и участва в над 30 научноизследователски проекта по НИС. Участва и в американски изследователски проект: “Изследване на топлофикацията на София и Перник”. Председател на Надзорния съвет на “Топлофикация” – София (1992-1996). Председател на съвета на директорите на НЕК от 1997 г. до 2000 г. От 2001 година е Председател на Държавната комисия за енергийно регулиране. От 1999 година е Председател на Общото събрание на Технически Унивеситет-София.

Експертни възможности:

Топлофикация,енергийна ефективност, топлообменни устройства в ТЕЦ и ЯЕЦ. Научните му трудове са цитирани над 80 пъти у нас и в чужбина.

КОСТАДИН ТОДОРОВ НИКОЛОВ

(14.12.1937г. , Бистрец, Бургаско), асистент, доктор-инженер. Завършил ВМЕИ през 1963г. Бил е член на катедрата от 1963г. до 1966г. Водил е упражнения по автоматично регулиране на топлинни процеси.

КРИСТИЯН РОБЕРТ ПОПОВ

(18.02.1941 г., Телиш, Плевенско) – инженер, доцент, доктор-инженер. Завършил ВМЕИ през 1965 г. Постъпил в катедрата през 1966г. като асистент по топлотехника. От 1972г. е главен асистент, д-р инженер (1974г.). Водил е упражнения по топлотехника, парни котли и горивна техника и топлинно стопанство на промишлените предприятия, парогенератори в ТЕЦ и ЯЕЦ и по промишлени парогенератори. Публикувал е 31 научни работи в областта на парогенераторите. Починал.

КРУМ ЦОЛОВ ТОДОРОВ

Представяне:

(26.02.1980 г., гр. София) – машинен инженер. Завършва ТУ-София през 2005 г., специалност “Топло- и ядрена енергетика”. От 2005 г. до 2008 г. е редовен докторант към к-ра “Топло- и ядрена енергетика”. От 2008 г.   е инженер към катедрата, а от 2011 г. е асистент.

Основни области на научна и преподавателска дейност:

Енергопреобразуващи технологии и системи; характеристика на енергийни горива и подготовка за изгарането им; горивни процеси; експлоатация на парогенератори, изгарящи органични горива; топлотехнически измервания в ТЕЦ, топлоснабдяване и газоснабдяване, технологични системи и съоръжения в ТЕЦ и ЯЕЦ, емисионен контрол и редукция на вредни вещества изхвърляни от ТЕЦ.

Автор е на 22 публикации в областта на топлоенергетиката и симулационното моделиране на горивни процеси..

Експертни и консултативни възможности:

Симулационно изследване на технологични процеси в ТЕЦ, подготовка и изгаряне на твърди горива, екологични задачи, технико-икономически показатели на ТЕЦ с големи мощности.

МАРИН АЛЕКСАНДРОВ МАРИНОВ

Представяне:

(05.12.1936г., с. Василовци, обл. Монтана) – машинен инженер, доцент, д-р инженер. Завършва МЕИ-София през 1964г., специалност топлотехника. Специализира по парни турбини в МЕИ-Москва през 1976г. и в Института “Сакле” във Франция. Защитава дисертация (д-р инженер) на тема: “Режимни проблеми в работата на паротурбинните блокове в енергийната система на България” (1979г.). Професионалната си дейност започва като инженер в ТЕЦ “Марица-изток-1” (1964-67). Асистент в МЕИ-София от 1967г., доцент по парни и газови турбини от 1990г. От 2000г. е доцент в катедра ММТ в ИПФ – Сливен.

Основни области на научна и преподавателска дейност: топлотехника, термодинамика и топлопренасяне, парни и газови турбини, топлоснабдяване и газоснабдителни системи чете лекции и във Франкофонския отдел по електроинженерство при ТУ-София и в Инженерно-педагогически факултет в Сливен. Автор над 60 публикации у нас и в чужбина.

Учебни издания: “Ръководство за лабораторни упражнения и курсово проектиране по парни и газови турбини” (1974, 1991).

Експертни и конкултативни възможности: проблеми на експлоатацията и изпитването на парни и газови турбини, газоснабдителни системи.

МАРИН ОПРЕВ ПЕШЕВ

Представяне:

(24.09.1922 г. – 29.12.1990 г., с. Крушовене, Плевенско) – машинен инженер, професор, д-р инженер. Завършва Държавната политехника-София през 1949 г. – първият дипломиран машинен инженер на Държавна политехника. Специализира по топлоенергетика в СССР (1962), чехословакия, ГДР (1968), ФРГ (1971, 1988). Защитава дисертация (д-р инженер) на тема: “Надкритични изтичания през паротурбинните лопатъчни решетки” (1959).

Професионалната си дейност започва като конструктор и н-к отдел в ДИО “Машиностроене” (1949-1950). Хоноруван и редовен асистент по парни двигатели от 1950г., доцент от 1960г., професор по парни и газови турбини от 1969г.

Основни области на научна и преподавателска дейност:

Енергетика, топлотехника, парни и газови турбини. Автор на над 60 публикации, 6 книги и учебници. Провежда опитно изследване на лопатъчни решетки при подзвукови скорости (1958). Изследва статистическото налягане в смесителната камера на пароструен инжектор (1961); предлага на изобратателско равнище профилиране на дюзов апарат за надзвукови скорости (1961) и методи за повишаване на максималната мощност на парни турбини (МЕИ-Варна, 1966).

Учебни издания:

“Топлотехника” (1956, 1961, 1967, 1978), “Парни и газови турбини” (1971, 1978, 1990), “Парни двигатели” (1965), “Водни и парни турбини” (1976, 1978, 1980).

Зам. декан на Машиностроителния факултет (1962). Декан на деканата за чуждестранни студенти (1968-1970), и Зам.ректор на ВМЕИ-София (1970-1972). Основател и първи Ректор на ВМЕИ-Варна (1962-1968). Бил е председател на СНС към ВАК и член на НС на Енергопроект-София. Участва в международен изследователски проект с ТУ-Дрезден (1968), с ТУ-Дармщат по ядрена енергетика в рамките на DААD (1970) и в българо-английски проект “Работа на парни турбини в АЕЦ с влажна пара”.

Награди: орден “НР България”- IIIст., орден “Св.Св.Кирил и Методий” – IIIст., почетен знак на ВМЕИ-София, почетен професор на ТУ-Варна (1990, посмъртно).

МЕТОДИ ЙОРДАНОВ КОНСТАНТИНОВ

Представяне:

(23.10.1947г. София -10.06.2002г., София) – машинен инженер, ст.н.с. II ст., д-р инженер. Завършва ВМЕИ-София през 1971г., специалност топло и ядрена енергетика. Специализира чисти технологии и опазване на околната среда в Университета Еразмус-Ротердам (1990-1991), управление на преобразуващи системи в Херминг, Дания, енергиен мениджмънт в Апелдорн, Холандия (1992). Защитава дисертация (д-р инженер) на тема: “Относно избора и експлоатацията на прахоприготвящи системи за горива с променливи качества” (1987).

Професионалната си дейност започва като технически ръководител по технологична автоматика в Техенерго-София. Постъпва във ВМЕИ-София като научен сътрудник в ПНИЛ по нискокалорични горива през 1979. Хоноруван асистент по парогенератори, ТЕЦ и топлинни мрежи, ст.н.с.IIстепен по парогенератостроене и експлоатация на ТЕЦ (1990г.). Главен изпълнителен директор на НЕК (1998-2002г.). Зам.председател на ДАЕЕ (2000-2002г.).

Основни области на научна и преподавателска дейност: енергопреобразуване, парогенератори, икономика на енергетиката, енергийна ефективност, опазване на околната среда, енергиен мениджмънт. Принадлежи към научното направление на д-р Кристиян Попов- методи за оптимизация на топлинните процеси и математическо моделиране на ТЕЦ и парогенератори. Автор на 60 публикации и доклади у нас и в чужбина, съавтор на учебното издание “Икономика на енергетиката” (под ред. на проф. С. Батов). Изобретения: “чукова мелница с прахоконцентриращо действие”, “Горелка с намалени емисии на азотен окис за висококачествени твърди горива”.

МИКО ПЕТКОВ ЛАКОВ

Представяне:

(17.11.1939 г., с. Телиш, Плевенско) – машинен инженер, професор, д-р инженер. Завършва ТУ- Дрезден през 1967 г., специалност топлотехника, специализация ядрена енергетика. Специализира в ТУ- Дрезден през 1971 г. и 1988 г., а през 1973 г. в Ерланген (Германия) по безопасност в ядрената енергетика. Защищава дисертация (д-р инженер) на тема “Оптимални технологични параметри на комбинирани ядрени електроцентрали с обезсолителни инсталации” (1981 г.). Професионалната си дейност започва като проектант в работна група по атомни електроцентрали към Енергопроект-София (1968 г.). Стажант-асистент в МЕИ от 1968 г., доцент по атомни енергетични инсталации и уредби от 1986 г. Професор на същата научна специалност от 2003 г.

Основни области на научна и преподавателска дейност:

Ядрена енергетика, ядрено-физични процеси в АЕЦ, теория на ядрените реактори, ядрена безопасност. Лектор по “Техническа термодинамика и “Топло-и масопренасяне” във Факултета за германско инженерно обучение към ТУ-София. Автор на 95 публикации по проблемите на комбинираните ядрени енергетични инсталации, физични и топлофизични процеси по използването на ядрена енергия за обезсоляването на морска вода, надеждности и безопасност на ядрени енергетични инсталации.

Учебни издания:

“Основи на ядрената енергетика” (1974 г.), “Ядрени реактори и парогенераторни инсталации” (1977, 1990 г. и 2000 г., “Основи на ядрената техника (1985г., 1988г. и 2000г.), “Теория на ядрените реактори” (2002 г.).

Зам.декан на ЕМФ (1994-1995 г.). Декан на ЕМФ (1995 г.). Директор на Колежа по ядрена енергетика от 1986 до 1994 г. Председател на Консултативния съвет по ядрена безопасност към Агенцията за ядрено регулиране. Член на СНС при ВАК по “Енергийни технологии и машини”. Председател на подкомитет “ядрена безопасност” и ТК “ядрена енергия” към Комитета по стандартизация и метрология. Член на консултативен съвет към Министерство на енергетиката и енергийните ресурси.

МИЛКО ДИМИТРОВ КОВАЧЕВ

Представяне:

(22.02.1957г., гр. Перник). Завършва Технически Университет – София с магистърска степен по специалност “Топло и ядрена енергетика” (1979г.). Работи в катедрата от 1986г. до 1997г. като главен асистент по ТЕЦ и ЯЕЦ. Специализира: обучение и квалификация на персонал на АЕЦ, Карлсруе, Германия (1992г.); управление на проекти за атомни електроцентрали, Корея (1995г.); управление на договори, Великобритания (1994г.); управление на Програма ФАР /ЕС/ (1994, 1996г.); управление на икономики в преход, Белгия (1996г.); европейска интеграция, Дания (1997г.); академия за управление на отработило ядрено гориво, Атланта, САЩ (1998г.).

Работил е последователно като проектант в отдел “Топлоелектрически централи” към “Енергопроект”; инженер-оператор на реактори 1 и 2 блок в АЕЦ “Козлодуй” (участва в пускането в експлоатация на блокове 3 и 4); Зам. Директор на Учебно тренировъчен център в АЕЦ “Козлодуй” и представител за България в техническата група по обучение на персонала в АЕЦ към Г-2.

Заема отговорни управленски длъжности в областта на енергетиката по-важни от които са: Началник на управление “Европейска интеграция и международни отношения” и Началник на отдел “Ядрена енергетика” в Комитета по енергетика (1994г. – ноември 1997г.); Началник на управление “Безопасност и експлоатация на АЕЦ” в НЕК (ноември 1997г. – февруари 2000г.); Началник отдел “Европейска интеграция” към Дирекция “Европейска интеграция и отношения с международни финансови институции” в Министерски съвет и член на основния екип за водене на преговори в областите енергетика, околна среда и ядрена безопасност, транспорт (февруари 2000г.). Министър на Енергетиката и енергийните ресурси (от 2001г.).

МИЛКО ПЕТРОВ ЙОВЧЕВ

Представяне:

(31.01.1934-15.12.2023, Хасково) – инженер – химик, професор, д-р инженер. Завършва ХТИ – София през 1957г., специалност технология на горивата. Специализира водоподготовка и воднохимичен режим на ТЕЦ в Московския Енергетически институт (1962-1963) и водохимичен режим на ядрени енергийни реактори в Центъра за ядрени изследвания – Мол, Белгия (1973-1974). Защитава дисертация (д-р инженер) на тема: “Изследвания върху приложението на магнитното поле за обработване на водата в топлоенергийните обекти” (1968г.). Професионалната си дейност започва като н-к смяна в Завода за огнеопорни материали – Елин Пелин (1957-1959). Постъпва в МЕИ – София като асистент в катедра “Топлоенергетика” през 1959г., доцент от 1972г., професор от 1990г. , пенсионер.

Основни области на научна и преподавателска дейност:

Водоподготовка и воднохимичен режим на ТЕЦ и ЯЕЦ, химични и физикохимични процеси в ядрени реактори, корозия на топлоенергийни и ядреноенергийни обекти, екология на енергийните технологии. За пръв път в България въвежда учебни курсове по водоподготовка и воднохимичен режим на ТЕЦ и ЯЕЦ и по химични и физикохимичнш процеси в ЯЕР.

Автор на 132 публикации, от които 25 в чужбина, 9 учебника и монографии, 10 регистрирани изобретения.

Учебни издания: “Водоподготовка и водохимичен режим на топлоенергийни инсталации” (1976,1981,1986г.), “Обработване на водата за промишлени топлоенергийни обекти и охладителни системи” (1978,1988г.), “Корозия на топлоенергийни и ядреноенергийни обекти” (1985г., превод на руски език 1988г.) и “Водоподготовка в енергийни обекти” (2000г.). Зам.ръководител на катедрата (1985-1991г.). Трудовете на проф.  М. Йовчев са публикувани освен в България и в много международни списания като: Desalination (Холандия), British Corrosion Journal (Англия), Corrosion Metaux Industrie (Франция), Revue Gebedean (Белгия), Warme Brenstoff Kraft (Германия) и др. Участвал е с научни доклади в редица международни научни форуми в (Италия, Германия, САЩ, Русияи ЮАР и е чел лекции в Русия, Белгия, Естония и Индия).

Проф. М. Йовчев е член на Европейското Общество по обезсоляване на водата (European Desalination Society – EDS), а в България – на Българското дружество по инженерна химия. член е на СНС при ВАК по инженерна химия (от1991г.), по енергийни технологии и машини (от 1992г.) и по военно инженерни науки (от 1998г.).

Експертни и консултативни възможности: Водоподготовка, водохимичен режим на парни котли, ядрени реактори, химично очистване и консервация на парни котли, проектиране на омекотителни и обезсоляващи инсталации, мембранни технологии.

НЕДЯЛКА ПЕТКОВА ХАДЖИГЕНОВА-ПОПОВА

Предствяне:

(27.06.1937г. – 23.02.1994г., Кюстендил) – машинен инженер, доцент, д-р инженер. Завършва МЕИ-София през 1960г., специалност – топлотехника. Защитава дисертация (д-р инженер) на тема: “Изчисления и динамични изследвания на изолирани топлопроводи”, (1974).

Професионалната си дейност започва през 1960г. като инженер в ТЕЦ “В.Коларов” и ТЕЦ към Нефтохимичен комбинат в Бургас. Постъпва в МЕИ-София като асистент по топлотехника от 1963г., гл.асистент от 1973г., доцент от 1979г.

Зам.декан на ЕМФ (1983-1985), Декан на ЕМФ(1986), функционален декан на ВМЕИ за редовно обучение.

Основни области на научно преподавателска дейност: топлотехника и топлинна част на ТЕЦ.

Учебни издания: “Термична част на ТЕЦ и ЯЕЦ” (1994) и др.

НИКОЛА БОРИСЛАВОВ СТАНКОВ

Представяне:

(15.03.1949 г. – 02.08.2015 г., София) – машинен инженер, доцент, д-р инженер. Завършва ТУ – София през 1973 г,. специалност топлоенергетика. Специализира в ТУ – Брауншвайг, Германия (1985, 1993 г.) по механика на смилане и по енергиен мениджмънт по програмите на USAID в България. Защитава дисертация (д-р инженер) на тема: “Смилане на въглища в мелници с ударно действие” (1987 г.). Пофесионалната си дейност започва в КЗ “Г. Кирков” като конструктор (1973 – 1976 г.), след което е приет за редовен аспирант към катедрата (1976 – 1979 г.) и научен сътрудник към ПНИЛ по изгаряне на нискокалорични горива при ТУ – София (1979 – 1992 г.)

Основни области на научна и изследователска дейност:

Енергийна ефективност на топлоенергийни обекти, ТЕЦ, горивни уредби и прахоприготвящи системи, парокондензни стопанства, контрол на вредни емисии в атмосферата. Автор е на 60 научни публикации, 3 авторски свидетелства и 2 патента. Участвувал е в различни международни проекти по програми на: USAID (3), PHARE (5), ODYSEE (1), UNIDO (1), V Рамкова на програма на ЕС, както и в разработката на широкомащабна програма по енергийна ефективност и План за действие за България по програмата SAVE II – съвместна разработка на АЕЕ, австрийската агенция EVA и френският консорциум ICE като ръководител на експертната група от външни сътрудници, програмата на ЕС „Energy Performance of Building Directive” EPBD –Part 1, 2 и  3 в частта енергийна ефективност на отоплителни системи и климатични инсталации. Сертифициран е като енергиен мениджър (СЕМ) от Американската асоциация на енергийните инженери в Атланта, САЩ и е неин член. Сертифициран е и за провеждане на енергийни обследвания в промишленни системи в АУЕР. Понастоящем е председател на Асоциацията на енергийните инженери (АЕИ) в България.

Експертни и консултативни възможности:

Енергийна ефективност на топлоенергийни обекти и енергиен мениджмънт, горивни и прахоприготвящи системи, индустриални и водогрейни котли, парокондензно стопанство.

НИКОЛА ХРИСТОВ ТОДОРИЕВ

Представяне:

(25.10.1927г.,Белово) – машинен инженер-топлотехник, професор, член коренспондент на БАН. Завършва Държавна политехника-София през 1953г.. Специализира парогенератори и горивна техника в Германия през 1954г. Постъпва в МЕИ-София като асистент в кат.”Парни двигатели и котли”, доцент от 1961г., професор по парогенератори и горивна техника от 1969г., Декан на ЕМФ 1968-70г. Ректор на ВМЕИ (1972-1973г.). член кореспондент на БАН по топлоенергетика от 1977г.

Основни области на научна и преподавателска дейност:

топлотехнически измервания и уреди, парни котли, парогенератори, горивна техника, общи проблеми на топлоенергетика. Основоположник на българската научна школа за използване на нискокочествени лигнитни въглища. Автор на над 200 публикации сред които 120 по използването на нискокачествени въглища, 40 по общи енергийни проблеми. Автор на 3 монографични изследвания по модернизацията на промишлените котли (1964) и интензификация на енергетиката. Около 40 от публикациите по изгарянето на лигнитни въглища са отпечатани в чужбина. Учебни издания: “Топлотехнически измервания и уреди” (1958, 1962), “Парни котли” (1966), “Парогенератори” (1985)и др. Автор и съавтор на 18 изобретения , от които 15 реализирани, 7 от патентите са издадени в чужбина. Тематично изобретенията са свързани с използването на нискокачествени въглища. Участва в международни и изследователски проекти в същата научна област. Заема редица важни държавни административни длъжности: Председател на СВО и Зам.Председател на ДКНТПВО (1973-1976г.), Председател на Комитета по енергетика (1985-1990г.). Председател на ДКНТП (1984-1985г.). Зам. директор (1963-1965г.) и директор на НИИ по енергетика (1965-1972г.) Министър на енергетиката (1976-1984г. и 1985-1991г.). Вицепризедент на Световния енергиен съвет (1986-1990г.) след което е избран за пожизнен Вицепрезидент на Съвета. член – основател на Московския интернационален енергиен клуб (1989г.). През периода (1994-2003г.) е Изп. Директор на АД “Енергоконсулт”, а от 1999г. е Изп. Директор на “Енерготех Инженеринг” ООД. Награди: Димитровска награда (1970г.), Орден на труда – златен (1967г.), орден “Н Р България” – Iст. (1977-1981г.) и др. Заслужил деятел на техниката.

Експертни и консултативни възможности:

термични електроцентрали; глобални енергийни проблеми; горивни процеси и технологии; технологии за оползотворяване на нискокачествени горива; енергийни проблеми на малки държави с ограничени енергийни ресурси; енергийна ефективност; глобални енергийни проблеми и международно сътрудничество; опазване на околната среда.

НИКОЛАЙ ПЕТКОВ ПЕТКОВ

машинен инженер, специалност топло- и ядрена енергетика. Работи в катедрата от 1990 до 1994г. като асистент . Сега работи в САЩ.

ПЕТЬО ГЕОРГИЕВ ГАДЖАНОВ

Представяне:

(28.10.1945 г., гр.Долна баня, Софийска област) – машинен инженер, доцент, д-р инженер. Завършва ТУ-София през 1971г. специалност Топлоенергетика. Специализира в Изследователския център на Международната фондация по горене, Аймоден-Холандия (1981 г.) и Центъра за енергийна ефективност и екология, Токио-Япония (1993 г.). Защитава дисертация (д-р инженер) на тема “Проблеми и решения при топлинното и якостно оразмеряване на пламъчнотръбни котелни агрегати” (1993 г.). Професионалната си дейност започва в ДФ “Енергомонтаж” през (1971-1977). Участва в изграждането на ТЕЦ “Бобов дол”; реконструкцията и модернизацията на ОЦ “Земляне”,ТЕЦ “София” и ТЕЦ “София-изток”. Асистент във ВМЕИ-София по “Парогенератори в ТЕЦ и ЯЕЦ” (1977) От 1977 г. е асистент, от 1983 г.-главен асистент и доцент по Горивна техника и технологии (1999).

Основни области на научна и преподавателска дейност:

Промишлени пещи и котли, промишлени парогенератори, промишлена топлоенергетика, екология на енергийните технологии, енергийна ефективност, изгаряне на нетрадиционни горива. Автор е на 56 публикации, на едно изобретение и на един патент. Участвал е в седем международни проекта в областа на екологията на енергийните технологии, горивни процеси и енергийна ефективност.

Експертни и консултативни възможности: 

​Изгаряне на горива, горивни процеси и горивна техника, енергийни и промишлени ПГ, енергийна ефективност, екология на енергийните технологии.

РОСИЦА ЙОРДАНОВА ГЕОРГИЕВА

Представяне:

(07.02.1937 г. Силистра), машинен инженер, ст.н.с. II ст. Завършва ВМЕИ-София през 1961 г., специалност топлотехника. Професионалната си дейност започва в КЗ “Георги Кирков” (1961-1964 г.). От 1964 до 1991 г. работи в институт “Енергопроект”, където е и ръководител на секция “Горива, горивна техника и технологии”. За ст.н.с.II ст. по горива и горивна техника (изгаряне на нискокачествени горива) е избрана през 1977 г. От 1992 г. е ръководител на договори по НИС към катедра ТЯЕ.

Основни области на научна дейност: горива, горивна техника, енергийни парогенератори, технологии, обобщени топлоенергийни норми при оползотворяване на енергийните горива и др. Участник е в колектива, създател на директната схема за изгаряне на източномаришките въглища в ТЕЦ “Марица-изток 3”. Има основно участие в колектива, разработил модернизацията на ТЕЦ “Марица-изток 2”, за преминаване на старата част на централата към директно изгаряне на въглищата, както и в колектива по разработената и внедрена преди това нова горивна уредба на котелните агрегати ПК-38-4 в същата централа. Разработила е метод за определяне на измененията на нагревните повърхности при модернизация на енергийните парогенератори. В научно-изследователската си дейност в ТУ-София тя е разработвала задачи, свързани с използването на горивата в термичните централи в страната. Автор и съавтор на повече от 40 публикации по създаване на технологии, математически модели, нормативни изисквания при изгаряне на енергийните горива, технологични експертизи на работа на енергийните блокове в термичните централи и др.

Награди: Димитровска награда (1980), орден “Червено знаме на труда” (1979), Държавна награда на ДКНТП и ВО (1979 г.).

СВЕТЛИН ЛЮБОМИРОВ ФИЛИПОВ

(24.05.1978г., гр. Монтана) – машинен инженер, асистент. Завършва ТУ-София през 2002 година, специалност Ядрена енергетика. От 2004 г. е редовен докторант, а от 2008 г. до 2009 г. е асистент по ядрени енергетични инсталации и уредби.

СИМЕОН ГЕОРГИЕВ БАТОВ

Представяне:

(12.05.1922г., Кюстендил)-машинен инженер, професор, д-р инженер. Завършва ВТУ в гр.Грац, Австрия. Специализира по енергетика в Московския енергетичен институт. Завършва докторска дисертация на тема “Избор на типа и мощностите на топлофикационните турбини в условията на България” (ВМЕИ-София, 1961 г.)

Професионалната си дейност започва в Локомотивния завод в София (1944 – 1945г.). Бригаден инженер в Главна дирекция на електрификацията (1946 – 1948г.)

Асистент по парни двигатели и котли от 1948г., от 1963г. – доцент и от 1965г., след смъртта на проф. Якимов пое ръководството на катедрата, названието на която впоследствие по негово предложение поради разширение дейността и бе преименувана в “Топло и ядрена енергетика” и ръководи катедрата до 1985г. Две години е Зам.декан (1966 -1968г.), а след това доста години е заместник ръководител на Научно-изследователския сектор (НИС) към ВУЗ-а.

Основни области на научна и преподавателска дейност:

Термични и ядрени електроцентрали, топло- и ядрена енергетика, икономика на енергетиката. Основоположник е на ново научно направление в областта на топлофикационните системи у нас. Автор и съавтор е на над 80 научни статии, 6 учебни издания и 6 регистрирани изобретения в областта на топлоенергетиката и топлоснабдителните системи. Участвува в редица международни проекти, като “Намаление на вредните емисии в Средна и Източна Европа при производството на електроенергия в термичните електроцентрали”. Изследвания във връзка с икономии на топлина при топлоснабдителни системи за отоплителни и промишлени цели” и др.

Учебни издания: “Термични и ядрени електроцентрали и топлинни мрежи”, 1965 г., “Икономика на енергетиката”, 1970г., “Топлотехника”, 1967г. в съавторство, Ръководство за проектиране на ТЕЦ, ЯЕЦ и топлинни мрежи, 1978г., “Топлинна част на ТЕЦ” за студентите от електротехническия факуртет, “Силови централи”, “Топлофикация” за техникумите. Всички те са преиздавани няколко пъти.

От дълги години е постоянен Зам. Председател на Българския национален комитет към Световния енергиен съвет, със седалище в Лондон, член на Научния съвет на операторите на големите електроцентрали в Европа, със седалище в гр.Есен, на Съвета на Форума на енергиите на бъдещето със седалище в Берлин, член на Съюза на европейските топлофикационни енергосистеми (със седалище в Брюксел), член на сдружението на енергопотребителите на Германия, със седалище в Кьолн, като много активно участвува в работата на същия.

Член-основател на Научно-техническия съюз на енергетиците в България, на които от много години е и негов председател. Над 25 пъти е и председател на организирания от НТСЕ – под негово ръководство “Енергиен форум”. От 1989 год. е постоянен експерт в Комисията по енергетика към Народното събрание.

Награди: Орден “Кирил и Методи” – първа степен (1971г.), Орден “Червено знаме на труда”, през 1976 год., “Заслужил деятел на техниката”, (1984г.), Почетен медал на ТУ-София за особени заслуги към науката и обществото. През 2003 г. е избран за почетен член на федерацията на Научно- техническите съюзи, а също и на Ядреното дружество в България. По случай 80-годишнината му през 2002 година, със специален Указ на Президента на Република България, за изключителните му заслуги в научно-техническата и обществена дейност бе награден с най-високото отличие на Републиката – орден “Стара планина”.

СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ СТОЯНОВ

(29.10.1932г. Видин 14.08.1998г.), асистент. Завършил МЕИ през 1957г. Бил е член на катедрата от 1961г. до 1966г. Водил е упражнения по топлотехника и по парни двигатели.

СТАНКА АЛЕКСАНДРОВА НОЖАРОВА

(9.06.1932г. София), преподавател. Завършила Политехническия университет в Будапеща (1955г.). Била е член на катедрата от 1962г. до 1965г. чела е лекции по икономика на енергетиката и по атомна енергетика и е водила упражнения по същите дисциплини. Сега е пенсионер.

СТЕФАН АНГЕЛОВ ДОНЧЕВ

( 23.11.1919 г. в Дебелец). член е на катедрата от 1948 г. до 1953 г. Водил е упражнения по парни котли и турбини и е чел лекции по топлотехника за инженер – химици. Бил е професор във ВХТИ-София.

ТИБЕРИ АСЕНОВ БАРЪМОВ

(22.02.1937г., София), асистент. Завършил ВМЕИ през 1961г. Бил е член на катедрата от 1963г. до 1966г. Водил е упражнения по термични централи. Сега е пенсионер.

ТОДОР ЯНАКИЕВ ГАНЧЕВ

Представяне:

(07.08.1929г., Малко Търново) – машинен инженер, доцент, д-р инженер. Завършва МЕИ-София през 1964г., специалност топлотехника. Специализира автоматизация на производствени процеси в Италия и Белгия (1967-1968). Защитава дисертация (д-р инженер) във ВМЕИ. Бил е преподавател във Военно-техническата академия. Асистент в МЕИ от 1965г., доцент по автоматизация на топлинни процеси от 1977г.

Основни области на научна и преподавателска дейност:

Топлотехника, автоматично регулиране на топлинни процеси, управление на ядрени енергийни процеси. Автор на 45 научни публикации.

Учебни издания:

“Управление на ядрено-енергийни процеси”(1981), “Автоматизация на процесите в АЕЦ” (1983, в съавт.), ” Ръководство за управление на ядрено-енергийни процеси” (1982) и др.

Активно участва в подготовката и обучението на оперативния персонал у нас за АЕЦ. Председател на Държавна квалификационна комисия и експерт на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели.

ТОТЬО ИВАНОВ ТОТЕВ

Представяне
(10.07.1960 г., Стара Загора) – машинен инженер, професор, д-р инженер. Завършва ВМЕИ – София през 1985 г., специалност топло- ядрена енергетика. Специализира в Университета в гр. Зиген – Германия. Защитава дисертация (д-р инженер) на тема: “Управление на топлинния товар на парогенератори на нискокачествени горива” (1993 г.). Професионалната си дейност започва във ВМЕИ – София през 1986 г., като асистент. От 1992 г. е главен асистент, а от 2003 г. доцент по научната специалност “Енергопреобразуващи технологии и системи”.

Основни области на научна и преподавателска дейност
Характеристики на енергийни горива и подготовка за изгарянето им; горивни процеси; експлоатация на парогенератори, изгарящи органични горива; управление на процесите при експлоатация на енергийни котли; емисионен контрол и редукция на вредни вещества изхвърляни от ТЕЦ. През последните години активно се занимава с цифрово симулационно моделиране на технологични процеси в ТЕЦ. Автор и съавтор е в около 110 научни публикации, включени в специализирани издания и в сборници от научни конференции. Работи по 4 международни проекта, свързани с изгарянето на български лигнитни въглища в “кипящ слой”, симулационно моделиране на технологични процеси в ТЕЦ, внедряване на технологии за редуциране на азотните емисиите при изгарянето на органични горива. Съавтор е в 2 учебника: “Изгаряне на енергийни горива”, 2002 г. и „Изгаряне на органични горива и екология”, 2006 г. Участвал е при изпълнението в над 100 научноизследователски и развойно-внедрителски проекта в сферата на топлоенергетиката.

Ръководител на катедра „Топлоенергетика и ядрена енергетика” от 2010 г. до 2019 г.
Декан на Енергомашиностроителен факултет от 2019 г. до 2022 г.

Експертни и консултативни възможности
Технологии за подготовка на органични горива за изгаряне; горивни процеси; експлоатационни проблеми на енергийни и промишлени котли; симулационно изследване на технологични процеси в ТЕЦ; екологични проблеми свързани с формиране и очистването от вредни емисии; технико-икономически показатели на ТЕЦ.

Контакти
кабинет 2348
+359 2 965 2295
+359 89 5588985
t-totev@tu-sofia.bg

ЦАНКО ДАЧЕВ ЦАНОВ

Представяне:

(28.04.1962 г. Гложене, Ловешка област), машинен инженер, главен асистент. Завършва ТУ-София през 1987 г., специалност “Топло- и ядрена енергетика”. Специализира в България в Института по приложна математика и информатика (1989) и по програма PHARE управленско консултиране в енергийния сектор (1989). От 1989 г. е редовен аспирант към катедрата, а от 1993 асистент и главен асистент (2000).

Основни области на научна и преподавателска дейност:

Симулационно моделиране, синтез и автоматизирано проектиране на топлоенергийни системи, автоматично регулиране и управление на топлинни процеси, топлоснабдителни системи, енергийна ефективност и оптимизация на топлоенергийни обекти. Автор е на 23 публикации, 8 от които в чужбина. Работил е по 11 международни проекта, четири от които по програма PHARE, три финансирани от Световната банка, два PSO проекта на холандското правителство, свързани с намаляване на парниковите газове и един с финландската фирма FORTUM за разработване на многофункионален симулатор за ТЕЦ. Координатор е за България на проект на UNIDO за по-чисто производство и трансфер на екологично ориентирани технологии в страните от басейна на река Дунав.

Експертни и косултантски възможности:

В областта на енергийните технологии и топлоенергийните системи и по специално при разработката на енергоефективни решения за топлоснабдителни системи, отоплителни централи, и абонатни станции. Комбинираното топло и електропроизводство, както и подготовката на обосновани бизнес планове на базата на симулационен анализ са също част от дейностите свързани с решаването на конкретни задачи не само в България но и в страни от Източна Европа (Унгария, Сърбия, Казахстан).

ЯКИМ ИВАНОВ ЯКИМОВ

Представяне:

(26.05.1900-19.01.1965, с. Богданово, Бургаско) – машинен инженер, професор, член-кореспондент на БАН. Завършва Механичния факултет на Ленинградския политехнически институт (1931), специалност парни турбини. Специализира по топлоенергетика в Унгария през 1953г.

Професионалната си дейност започва като инженер-конструктор в завод “Краснuй путиловец” (1931-1935), и като зам.директор на Вечерен котлотурбинен институт в Ленинград. Началник на конструкторския отдел и главен конструктор на същия завод (1940-1945). През 1945г. се завръща в България и първоначално е съветник-референт във Върховния стопански съвет в София. Главен директор на АД “Гранитоид” (1945-1948), директор на ДИО “Машиностроене”(1948-49), доцент в Държавната политехника-София от 1948г. и професор в катедра “Парни двигатели и котли”.

Основател и ръководител на катедрата от 1948г. до 1965г. Зам.Ректор на Държавната политехника (1951-1953). Ректор на Машинно-Електротехнически Институт в София от 1 юли 1960г. до 1 юли 1962г. През 1961г. е избран за член-кореспондент на БАН.

Основни области на научна и преподавателска дейност:

Парни котли, парни и газови турбини, горивна техника, топлосилови централи, кондензационни уредби, автоматично регулиране и автоматизация на топлинни процеси. Основоположник на системните изследвания у нас в областта на топлоенергетиката, по специално на процесите на изтичане през лабиринтови уплътнения и автоматизация на енергетични обекти. Инициатор за изследване на възможностите за изгаряне на нискокачествени горива в България и на инженерни проекти, свързани с реконструирането на промишлените котли от слоево на прахово горене. Автор на над 30 публикации в нови за страната научни направления.

Учебни издания:

“Парни котли “(1956), “Топлосилови централи”(1960), “Автоматично регулиране на процесите в електроцентралите” (1963), и др.

Изобретения:

нови конструкции на парни турбини, пригодени за монтиране на екскадрени миноносци (1941-1944).

Взема активно участие в дейността на Съюза БИА през последния период от съществуването му (1945-1949), подпомага основаването и изграждането на Научно-техническите съюзи в България. Награден с ордени, медали и отличия, сред които е медалът “За отбраната на Ленинград” (1943).