Представяне:

(26.05.1900-19.01.1965, с. Богданово, Бургаско) – машинен инженер, професор, член-кореспондент на БАН. Завършва Механичния факултет на Ленинградския политехнически институт (1931), специалност парни турбини. Специализира по топлоенергетика в Унгария през 1953г.

Професионалната си дейност започва като инженер-конструктор в завод “Краснuй путиловец” (1931-1935), и като зам.директор на Вечерен котлотурбинен институт в Ленинград. Началник на конструкторския отдел и главен конструктор на същия завод (1940-1945). През 1945г. се завръща в България и първоначално е съветник-референт във Върховния стопански съвет в София. Главен директор на АД “Гранитоид” (1945-1948), директор на ДИО “Машиностроене”(1948-49), доцент в Държавната политехника-София от 1948г. и професор в катедра “Парни двигатели и котли”.

Основател и ръководител на катедрата от 1948г. до 1965г. Зам.Ректор на Държавната политехника (1951-1953). Ректор на Машинно-Електротехнически Институт в София от 1 юли 1960г. до 1 юли 1962г. През 1961г. е избран за член-кореспондент на БАН.

Основни области на научна и преподавателска дейност:

Парни котли, парни и газови турбини, горивна техника, топлосилови централи, кондензационни уредби, автоматично регулиране и автоматизация на топлинни процеси. Основоположник на системните изследвания у нас в областта на топлоенергетиката, по специално на процесите на изтичане през лабиринтови уплътнения и автоматизация на енергетични обекти. Инициатор за изследване на възможностите за изгаряне на нискокачествени горива в България и на инженерни проекти, свързани с реконструирането на промишлените котли от слоево на прахово горене. Автор на над 30 публикации в нови за страната научни направления.

Учебни издания:

“Парни котли “(1956), “Топлосилови централи”(1960), “Автоматично регулиране на процесите в електроцентралите” (1963), и др.

Изобретения:

нови конструкции на парни турбини, пригодени за монтиране на екскадрени миноносци (1941-1944).

Взема активно участие в дейността на Съюза БИА през последния период от съществуването му (1945-1949), подпомага основаването и изграждането на Научно-техническите съюзи в България. Награден с ордени, медали и отличия, сред които е медалът “За отбраната на Ленинград” (1943).