100 години от рождението на проф. Симеон Батов (1922-2019)
Емблематична личност в изграждането и успехите на българската енергетика
Името на проф. Батов е добре познато в инженерните среди у нас. Трудно е да се изброят обектите от енергетиката, в създаването на които не е участвал. Той е сред малцината български инженери, удостоени с най-високото държавно отличие (20 ноември 2002 г.) – Орден Стара планина I степен, заради изключителните си заслуги към обществото и науката – емблематична личност в родната енергетика, член на Европейския енергиен съвет, на Световния енергиен съвет и на Ядреното дружество.
Проф. Батов е роден на 12. 05. 1922 r. в Кюстендил. Завършва гимназия в Скопие и следва в Техническия университет – Грац, Австрия. Професионалната му биография стартира в Мини Перник по време на Втората световна война. В ТУ – София, тогава Държавна политехника, започва работа като асистент в катедра „Топло- и ядрена енергетика“ на „Енергомашиностроителния факултет“. Специализира енергетика в Москва. Дисертацията му в Московския енергетичен институт „Избор на типа и мощностите на топлофикационните турбини в условията на България“ и направените там изследвания са в основата при изграждането на топлофикационните системи у нас. Основоположник на ново научно направление в областта на топлофикационните системи. Автор е на десетки изобретения и над 80 научно-технически разработки и публикации по проблеми на енергетиката в страната и чужбина. Негова е фразата „България е богата на бедни полезни изкопаеми“.
Научните търсения и практически действия на този голям учен са неразривно свързани със зараждането, развитието и успехите на българската енергетика.
Ето какво разказва той за интересния си живот:
Ако не беше моят дядо, умен и образован човек, нищо нямаше да стане от мене. Ние бяхме 4 деца и той правеше всичко, за да ни изучи! Той е човекът, който ме подтикна към развитие и провокира ентусиазъм да се образовам. Вървял е по 120 км пеша до Скопие, за да издейства да уча гимназия на държавни разносни. В гимназията тогава учихме немски, френски и латински език, което се отрази много благоприятно и върху бъдещето ми развитие. Английският език изучих доста по-късно. 100 долара бяха всичките ми пари, с които заминах да уча в Австрия. Започнах да давам уроци по математика. Благодарение на тази наука успях да набавя средствата, за да завърша следването си. След завършването на висшето си образование в Грац се прибрах в България. Върнах се обратно на работа в мини Перник. В тези трудни години съдбата ме срещна с проф. Яким Якимов, (за него НТА писа в бр. 7/2020). Проф. Якимов научил за мен и ме покани да му бъда асистент в катедрата, където постъпих (1949 г.) и останах до края на дългогодишната си преподавателска дейност като асистент, доцент и професор.
Първо бях асистент по парни двигатели и котли, после доцент и от 1965 г., след смъртта на проф. Якимов, поех ръководството на катедрата, названието на която впоследствие, по мое предложение и поради разширението на дейността й, бе преименувана в “Топло и ядрена енергетика”. Ръководих катедрата до 1985 г. Две години бях зам.-декан (1966 -1968г.), а след това доста години (1968-1980) ръководител на Научноизследователския сектор към университета. Най-голямата страст винаги е била работата ми, а енергетиката – моят живот. На нея посветих съдбата и времето си.
През този период проф. Батов е постоянен член на Научния съвет в Министерство на енергетиката и на Комисията по енергетика към световния Енергиен конгрес. Участва в редица международни проекти, финансирани от ЕО и холандското топлофикационно обединение, свързани с намаление на вредните емисии в Средна и Източна Европа, създава много добри връзки с различни институции в страната и в чужбина.
Търсен е като опитен специалист, член е на Световния енергиен съвет. Той е член-основател на Научно-техническите съюзи, председател на Дружеството на енергопотребителите, член на Научно-програмния съвет на обединението на операторите на големите електроцентрали в Европа, със седалище Есен, Германия, член на Комитета по статистика и номенклатура на Съюза на европейските топлофикационни системи, член на Форума на енергиите на бъдещето в Германия и др.
Имах щастието да работя с колеги, отдадени на професията си, споделя приживе проф. Батов.
Работехме усилено, понякога и по 16 часа, защото ни беше приятно и вършехме това с голямо удоволствие. Бяхме много ентусиазирани. Държахме се един друг. Съвсем други бяха времената.Пътувал съм с три вагона маришки въглища из цяла Европа, за да докажа, че нашите нискокачествени лигнитни въглища с висока влажност – 50% влага и 25% пепел – могат да се използват ефективно. Тогава никой не вярваше. Основните изпитания бяха проведени в Словения, в електроцентралата „Търбовле“ и в електроцентралатa в гр. Мост – Чехия. При тези опити се доказа, че е възможно изграждането на централи, използващи такива въглища, което доведе до изграждането на ТЕЦ-ове на територията на България – главно района „Марица-Изток“. Работих и като експерт по множество други наши енергийни проекти – топлоелектроцентралите „Варна“, „Бобов дол“ , „Република“, към ядрената централа в „Козлодуй” , а също и към заводските топлофикационни електроцентрали в София, Пловдив, Варна, Плевен, Русе, Перник и мн. др.
Навремето организирахме редовни срещи и форуми с другите научно-технически съюзи. Провеждахме семинари, конференции и т.н. Преди всичко тези събирания бяха от типа консултации. Така се и запознавахме един друг.
Особено внимание сме акцентирали върху проблемите за опазването на околната среда и намаляване на замърсителите, придобили особена важност в търсене на технически възможности и законодателни инициативи за намаляване на вредните емисии.
Днес само можем да съжаляваме, че тези проблеми продължава да се задълбочават.
Все още има колеги, които го помнят. Въпреки напредналата възраст (над 90 години), той често идваше в кабинета си 2501, който ръководството на ЕМФ беше запазило, в израз на уважение към всеотдайната му преподавателска, изследователска и обществена дейност.
Усмихнат, естествен, с човешка топлота, искреност и безкрайна позитивна енергия той остави собствена диря в енергетиката. Обичаше да се шегува и да говори с любов за работата и хората. Обучил е над 3000 студенти, практически 5 поколения специалисти.
„Аз своите студенти не ги давам за никои други, много добри атомни специалисти са“, казваше той. Те го познаваха и му вярваха и заради реформаторския дух, който носеше. И досега си спомнят неговото верую: “Само който е независим, може да си позволи да говори истината”.
Като експерт в Комисията по енергетика към НС, защитаваше тезата, че за нашата страна миксът е най-доброто решение и не бива да се нарушава балансът му, което е твърда подкрепа за АЕЦ. Това бе неговият морален ангажимент към бъдещето.